Наше село е на баир. От връо се види доло, от доло връо се не види. У доло е реката, у реката дядо поп лови риба. У благ ден си я руча сам, а у пости я пържат в механата с даскало. Едно време дядо поп и даскало се караа, караа - щеа очи да си изповадят, а сега от них по-големи приятели и у околията нема. Караа се они по две причини, да кажем: даскало мразеше попо, че не пие, попо мразеше даскало, че блажи. Па като зафана попо да пие, и они се сдобриа, та зеа заедно да блажат. Нали рекъл некой: "Сговорна дружина и у петок блажно руча" - те и они така. У селото има три кметове, двамата са у затворо - третио че иде, като дойдат они да го заместят. На баиро на връо живеят Дудини, а у доло на крайо - Вутови. Дуда е най-убава мома у село. Нема кръст, нема половина - от врато до доле равна като бадем за ракия. Само един кусур има, че като говори, подсмърча и си бърка с язико у носо, ама кой това ти гледа. Човек без кусур не може! Зашнал се е акъло на Вуте по Дуда. Он у доло живее, а мислите му се по връо одат, като овци по каменяк. Она на връо живее, ама чак у доло грее. Като месечинка над вир - и отгоре свети и отдоле свети. Вуте е пък дълго, тънко и високо - магаре му под четало минува. Я сал чакам да се вземат с Дуда, да видим каков Крали Марко че се пръкне от них! То убаво, ама на Дуда баща й каков е. . . Лелее! Еднаж улезнал Вуте на Дудини в градината, па се скрил в търняко. Съгледа го баща й, па му окне: - Чекай, сине, да те питам, що тражиш у овесо! - Ветаро ми духна капата, та влезох да я зема - отговори Вуте. - Я тоя ветър, така и така, декато може да ти земе капата от доло, та да я фърли на връо! - У, тате, оти да не може - обади се Дуда. - Мене оня ден ми грабна шамията, та чак у Вутови на колата на климията! - Е, па? - запита люто Дудин баща. - Па слезем язе да я земем, а ветаро духне пак, та ме събори на Вутови зад плевнико, па ми дигне дрехите чак до главата. - Мълчи мари! - окна баща й. - Тоя ветър едно време ме ожени за макя ти!
